Позицията „под ръка“ в белота

Значението на „под ръка“

1. Първи в наддаването: Този играч пръв разглежда своите начални 5 карти и трябва да реши дали да обяви игра (коз, „без коз“, „всичко коз“) или да каже „пас“.
2. Първи в разиграването: Същият този играч изиграва първата карта, с която стартира самото разиграване на ръцете.

Ще забележите, че с напредването на играта, тази позиция е изключително желана и може да бъде ключова за това, дали даден играч да “вика” или не.

„Под ръка“ при обявяването (наддаването)

Като първи играч, който „вика“ при наддаването, този „под ръка“ има привилегията (и бремето) да зададе тон на играта. Никой преди него не е обявил нищо – няма информация за силата на чуждите ръце, партньорът още не е подсказал дали има хубави карти. Това поставя дилема:

• Да обяви или да пасува? Решението зависи от картите в ръката. Ако играчът „под ръка“ разполага с много силни карти – например комбинация от високи козове (вале, деветка) и допълнителни силни карти в други цветове – често е правилно да обяви игра. Предимството е, че може да избере най-удобния за него вариант (удобен козов цвят, или пък „без коз“/„всичко коз“, ако картите му го позволяват) без да се притеснява, че някой вече е предложил нещо друго.
• Предпазливост при посредствени ръце: Ако картите са умерени – няколко средно силни, без явен превес – обикновено е по-разумно да се пасува. Както казват някои ветерани, „два пъти мери, един път режи“. Пасувайки, играчът „под ръка“ предава хода на следващия. Така може да получи повече информация – например, ако партньорът/опонентът също пасува, вероятно и той няма силна игра; ако партньорът/опонентът обяви нещо, значи има добра ръка и може би е по-добре той да води играта.
• Натискът „да не изгорим“: Имайте предвид, че ако всички играчи кажат „пас“, раздаването приключва и картите се събират за ново раздаване (следващият по ред раздава). Играчът „под ръка“ понякога усеща натиск „да се играе нещо“, особено в приятелски игри, за да не „гори“ раздаването. Но в състезателен план не бива да се поддавате на този натиск – пасът е напълно валидна стратегия, ако нямате добри карти.

Предимства при обявяването като играч „под ръка“:

• Имате първата дума и можете да изберете варианта, който най-много пасва на вашата ръка (ако изобщо имате силна ръка).
• Можете да „грабнете“ добра игра преди опонентите – напр. ако държите четири купи, можете веднага да обявите „Купа коз“, преди някой друг да посмее да наддаде за „без коз“ или друг цвят.
• При агресивна игра може да поставите останалите под напрежение – едно смело викане от играча „под ръка“ може да обезкуражи противниците или да ги принуди да играят контра на собствен риск.

Рискове при обявяването като играч „под ръка“:

• Липса на информация: Решението ви е „на тъмно“ – не знаете дали партньорът ви може да ви подкрепи/покрие, нито какво държат противниците. Може да обявите козова игра в цвят, в който партньорът е слаб, и ако нямате достатъчно силни карти да завършите “вътре”.
• Вероятност да бъдете надцаакани: Ако обявите прекалено „ниска“ игра (например коз спатия, който е най-ниската боя), някой след вас може да обяви по-висока боя/игра (например коз каро или купа, или директно „без коз“). Затова, ако ще обявявате като първи, изберете игра, която трудно се надскача, или бъдете сигурен в картите си.

„Под ръка“ като първи играч в разиграването

След като играта е определена и картите (общо 8 на всеки) са раздадени докрай, разиграването започва. Първата карта се изиграва отново от играча „под ръка“ – т.е. този вдясно от раздавача. Тази първа карта определя искания цвят на първата врътка и практически задава стартовата стратегия на цялото разиграване. Ето какво трябва да има предвид първият на ход:

• Ако вашият отбор е обявил играта: В този случай партньорът ви или вие сте спечелили наддаването и имате задачата да „изкарате“ играта. Като първи играч, ако вие не сте обявили (например партньорът е обявил козова купа), трябва с първия ход да подкрепите стратегията му. Често добър ход е да пуснете коз – особено ако имате няколко коза. Целта е да започнете изтеглянето на козовете на противника, за да не останат у тях, когато партньорът ви играе важните си карти. В други случаи може да изберете да играете от друга боя, ако партньорът ви (обявилият) има нужда да „изхвърли“ нещо (т.нар. чистене) или ако искате да подсигурите взимане със сигурна ваша карта в някой цвят.
• Ако противниковият отбор е обявил играта: Сега вие сте на ход в защита. Често срещана тактика е да изиграете къс цвят, т.е. боя, от която имате малко карти (може би дори само една). Защо? Ако партньорът ви няма от този цвят, той веднага ще може да отсече (да изиграе коз) и да спечелите ръката. Дори и партньорът да има от цвета, може да се окаже, че именно обявилият играта (или неговият партньор) е къс в този цвят и ще трябва да хвърли коз – жертвайки ценен ресурс рано. Във всички случаи, пускайки къс цвят, вие или осигурявате шанс за партньора да вземе, или принуждавате противника да хаби козове.
• Избягвайте рискови първи ходове: Какво значи това? Например, често лоша идея е да тръгнете с най-силната си козова карта, ако сте в защита. Ако изиграете коз Асо от първа ръка, опитните противници ще се възползват – те няма да го покрият, ще го оставят да бие, с което вие хабите най-силния си коз, без да отстраните техните. По-добре в такава ситуация пуснете ниска карта от друг цвят и изчакайте по-удобен момент за големия коз.
• Сигнализиране на партньора: Като първи ход, вие имате шанс и да подскажете нещо на партньора си (неписаното правило в белота). Пускането на слаба карта от дадена боя може да значи „нямам силни карти тук“, докато пускане на картата 10 от дадена боя сигнализира „имам само една-две карти от тази боя“. Тези условни знаци варират, но идеята е, че първият ход е и форма на общуване. От друга страна, ако хвърлите необичайно висока карта в някой цвят, партньорът може да заключи, че всъщност нямате много от този цвят, иначе бихте започнали с по-ниска карта. Внимавайте – и противниците могат да четат тези неща!

Предимства на първия ход като „под ръка“:

• Можете да наложите стратегията. Ако атакувате правилно, може от самото начало да поставите опонентите в неудобна позиция.
• Ако вашият отбор е с обявения коз, първи ход с коз може бързо да ви даде контрол, особено ако партньорът ви (обявилият) има силни козове. Така вие разчиствате пътя.
• Ако сте в защита, вие избирате откъде да „ударите“. С правилния избор можете да създадете шанс за вашия отбор да вземе силна ръка и да наруши плановете на противника.

Рискове и отговорности при първия ход:

• Грешният избор може да струва скъпо. Ако дадете на противниците лесна ръка (например викате боя, от която обявилият има всички силни карти), им подарявате страхотен старт.
• Като „под ръка“ играете „на сляпо“ първия ход – напрежението е върху вас да прочетете ситуацията само по своите карти и обявения игра.
• Понякога ще се наложи да „жертвате“ карта, за да създадете възможност на партньора. Например, може нарочно да изиграете карта, която знаете, че ще бъде взета от противника, но целта ви е партньорът ви да се освободи от неудобна карта или да разберете къде е слабостта на опонентите.

Примери от реална игра

Пример 2: Първи ход в защита. Противниците са обявили „Купа коз“ (купите ♥ са коз). Вие сте „под ръка“ и трябва да изиграете първата карта в разиграването. Ръката ви съдържа: Асо ♦, 7 ♦, Дама ♣, 9 ♣, 8 ♣ и няколко дребни купи ♥. Oбявилия, ще играе последен на тази първа ръка. Какъв е добрият първи ход от ваша страна? Ако пуснете Асо ♦ (каро асо), вероятно ще вземете веднага ръката, но после ще трябва пак вие да водите, без ясна идея. Вместо това решавате да изиграете малка спатия (♣) – 8 ♣. Защо? Имате три спатии (Дама, 9, 8 ♣), които не са особено силни. Ако партньорът ви няма спатия, той може да сложи коз и да вземе ръката (ако противникът не вземе с по-висок коз); ако има спатии, поне изигравате ниска карта и не рискувате високо Асо засега. Играчът отдясно например играе 8 ♥, партньорът ви няма ♣ и цака с малка купа ♥, с което печели ръката, а “викалия” противник хвърля някаква друга карта. Вашият партньор печели ръката с коз 9 ♥. Резултат: с вашия хитър първи ход създадохте шанс партньорът да използва коз и да свали един коз на противника още в първата ръка, без вие да губите силни карти. Ако вместо това бяхте изиграли Асо ♦ и взели ръката, противниците щяха да запазят всичките си козове за следващите ръце – пропусната възможност да ги „изчистите“.

Практически съвети

• Бъдете критични като играч „под ръка“: Питайте се – „Ако обявя, мога ли да взема играта без много помощ?“ Ако отговорът е „не съвсем“, по-добре пасувайте и вижте какво ще стане. Партньорът ви може да има по-подходящи карти.
• Не се страхувайте да пасувате: Начинаещите често смятат, че в първият играч трябва едва ли не винаги да казва нещо. В действителност пасът на играч „под ръка“ често е най-добрият ход при посредствени карти. Това не значи, че сте пропилели шанс – просто изчаквате по-добър момент.
• Ако обявявате, обявете най-доброто: Като първи обявяващ, ако ще влизате в игра, изберете варианта, който максимално използва силните ви карти. Имате ли дълга боя? Обявете го за коз. Имате ли много валета, дама, поп, но разпръснати из боите? Може би „Без коз“ е опция (стига комбинациите да го позволяват). Не викайте игра, която не ви е по силите.
• При съмнение, хвърлете ниска карта: Когато не сте сигурни какво да играете като първи ход, често е по-добре да дадете минимална информация на опонента. Ниската карта от някоя второстепенна боя е сравнително добър избор – няма да изгорите силен коз или асо напразно.
• Учете се от опита: Позицията „под ръка“ се усвоява с практиката. След всяко раздаване, в което сте били първи играч, анализирайте: Дали изборът ми беше правилен? Дали първата ми карта беше удачна или даде предимство на другите? Така постепенно ще усетите тънкостите – кога да бъдете агресивни и кога – предпазливи.

Заключение