Кога да пасуваш и кога да рискуваш?

Белотът е игра, изпълнена с избори. Всяко раздаване ти поднася нова порция дилеми – дали да кажеш нещо, което почти имаш, но може да влезе, само защото преди теб е имало 3 паса и знаеш, че другите нямат; дали да вдигнеш другият отбор, защото нямаш от тяхната боя или просто да си мишкуваш?

Въпросът „да рискувам ли или не?“ е като Хамлетовото “да бъда или да не бъда?”. Отговорът е също толкова философски и ще го намериш някъде между седмицата и валето купа в ръката ти и отчаяния поглед на ортака ти. Но нека все пак разгледаме двете гледни точки, за да ти помогнем да вземеш правилния избор следващия път.

ПАС

“Пас” не е само дума, която изричаш с половин уста, докато пиеш глътка бира и гледаш встрани. Пасът може да бъде стратегия, може да бъде спасение, а може да бъде и признание, че наистина нямаш абсолютно нищо.

Ето някои ситуации, в които задължително да пасуваш:

В ръката си държиш телефонен номер

Ако в ръката си имаш само нули – сиреч, седмици и осмици – няма какво друго да направиш, освен да си траеш. Дори и най-големите късметлии изпадат в подобно положение поне веднъж на игра. Преглътни го и стискай палци ортакът да има нещо.

Погледът на ортака казва “моля те, недей”

Дали той или от другия отбор са вдигнали нещо или пък преди теб имаш 3 паса, погледът на ортака винаги насочва. Освен ако нямаш карти за капо, по-добре го послушай. Това е част от отборната игра!

Знаеш, че някой ще вдигне

Понякога можеш да усетиш, че някой след теб ще вдигне така или иначе. В такъв случай защо да се издаваш къде да те търсят. Остави го, а ако е нещо различно от “всичко коз” и не те устройва, винаги можеш да до вдигнеш.

Другият отбор е само на точка от победата

Едно неписано правило, с което всички трябва да се съобразяваме. Освен ако не си изключително близо до тях, пасуваш и чакаш за “контра”. Друг избор просто няма.

РИСКУВАШ

Знаеш какво са казали – риск печели, риск губи. Но понякога именно рискът те прави легенда на белот. Защото всеки знае как да играе, когато му влязат 4 валета. Въпросът е как да не го правиш изцяло безразсъдно, макар че в рискът винаги има степен за безразсъдност.

Ето някои ситуации, в които може би искаш да рискуваш:

Виждаш колебание в очите на ортака

Ако видиш ортака да се чуди, но да няма смелостта да го каже, повлечи крак и кажи някаква боя, в която имаш вале. Ако и той има, ще те вдигне и кой знае – може да ви излезе късмета на всичко коз. Ако не – е, поне имаш вале на боята ти. А това са си 2 точки.

Другият отбор не спира да вика

Какво чакаш? Пасът няма да ви спаси. Ако продължиш да оставяш инициативата в ръцете на другия отбор, загубата е сигурна. Единственото, което можеш да направиш, за да се наложиш, е да си викаш на картите. Дори и да ви вътрят, просто покажи, че си готов да се бориш за победата. Малко смелост никога не е излишна. А дори и да ти загуби играта, знаеш, че не си паднал мишкувайки.

Просто го усещаш

Понякога нещата нямат логика. Просто имаш вътрешното чувство, че трябва да кажеш нещо конкретно. Според нас, това да слушаш интуицията си, никога не е грешка. Ние много по-често съжаляваме, когато не викаме нещо, а сме искали, отколкото обратното.

Заключение

Истинският белотаджия не брои само точките. Той чете погледите на другите, слуша мълчанието, усеща пулса на масата!

Пасът не е слабост – понякога може и да е оръжие. Също както рискът не е глупост – той прави играта вълнуваща и има потенциала да я обърне.

Затова следващият път, когато седнеш с картите в ръка и се чудиш какво да направиш – помисли добре. Защото белотът не прощава на онези, които пасуват от страх… но и не възнаграждава безразсъдните.

Открий правилният баланс, като играеш всеки ден в Belot.BG!

Ние раздаваме!